На гости на учителите пенсионери – там, където бъдещето среща миналото
Изнесеният урок по човекът и обществото на учениците от 3.а клас се проведе в клуба на сдружение „Народен будител“. Той бе една вълнуваща възможност за завръщане към живите корени на нашата история.Наши домакини бяха:
Г-жа Цветана Сотирова – председател на сдружение „Народен будител“ и преподавател по история и философия; Г-жа Цветана Петрова – преподавател по математика; Г-жа Иванка Илиева – преподавател по немски език; Г-жа Надежда Цветкова – преподавател по руски език; Г-жа Йорданка Братанова – икономист.
Визитата имаше за цел да срещне третокласниците с учителите от „старата школа“, които да им покажат и преподадат не просто урок по история за будителите, но и да им разкажат за добродетелите, морала, ежедневието, правилата, задълженията на учащите и организацията на училищния живот от времето на техните родители, баби и дядовци.
За децата бе интересно да разгледат перодръжката с дървено ножче за рязане на хартия и да научат за изключителната строгост, с която учителите са постигали ювелиран краснопис у всеки ученик.
Докоснахме се до учебници на повече от половин век и надникнахме в уроците по антична история и по обща история на Балканския полуостров. Четохме от също толкова стар учебник по литература.
Най-силно ни впечатли 100-годишната книжка за Васил Левски (изд. 1926 г.), която ни позатрудни с прочита на текстовете, съдържащи краесловен „ъ“.
Особен интерес у третокласниците предизвика разказът на учителите пенсионери за живота и битието в училище: 6-дневната учебна седмица, утринната ведрина, дежурните ученици, изпълняващи задължения наравно с учителите, прегледът на нокти, уши, коса, якички, торбичките с храна от вкъщи, ходенето пеша с километри и в сняг, и в пек и… разбира се – строгите наказания за говорене в час, липса на домашно или друг вид непослушание.
В края на часа заедно рецитирахме „Аз съм българче“ и за най-голямо учудване на всички се оказа, че сред нашите ученици има такива, които разбират и могат да превеждат от руски език. Те веднага получиха предизвикателство – рецитация от учителите пенсионери, на което децата отвърнаха повече от достойно и преведоха съвсем нелесни текстове.
На сбогуване г-жа Цветана Петрова с любов заръча на децата да играят повече игри с приятели навън и да обичат и учат повече математика, тъй като бъдещето принадлежи на образованите и подготвени хора.
Отново ще се върнем за още, обещахме си го!
Защото е интересно, мило, вълнуващо и специално да се докосваш и черпиш от извора!
Благодарим от сърце за споделеното време и безценните уроци!