„ЗНАНИЕТО - ВЕЧНИЯТ ПЛАМЪК" - ЕДНО ОБРАЗОВАТЕЛНО ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

, , Едничко (едно), сторичко (две), стуронджас (три), кукоряс (четири), пиндипуца (пет), два сара (шест), сарамида (седем), декалека (осем), чумалека (девет), до десет (десет)…

А си мислехме, че просто ще пишем с гъше перо и мастило в къща музей „Иван Вазов“!

Каква заблуда само!

Днес с второкласниците имахме рядкото удоволствие да се потопим в атмосферата и да поживеем, макар и за час, във Възрожденска България!

Освен че се научихме да броим до десет на старобългарски (от Великотърновския край), ние писахме имената си на глаголица върху пясък с пръчица, с липов въглен върху овча кожа, с калем върху автентична 120-годишна плоча, с гъше перо и писалка на хартия. И не само… Четохме от ранно издание на Рибния буквар, назовавахме числа от бодливото сметало, закичихме се както с табелките на честта, така и на позора, използвани от старите даскали за поощрение и наказание. И не на последно място – отблизо се „запознахме“ с дъъъългата дряновица и разбрахме защо дебелият й край е изхабен и излъскан, а тънкият – счупен. Плахо надникнахме и в къта за наказания зад бюрото на даскала, застлан с орехови черупки, където „магаретата ставали човеци“.

Благодарим от на г-жа Калинка Иванова, уредник на Къща-музей "Иван Вазов", за вълшебните и вдъхновяващи уроци!