ДЕТСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ НА ГОЛЕМИТЕ МАЛКИ ВРАБЧЕТА
Вдъхновени от желанието да общуват, да представят своите успехи и мечти, големите малки врабчета от IIIб клас показаха завидни актьорски умения в миниспектакъла „Телевизионно предаване“, проведен по случай завършването на учебната година.
Пред своите родители и официални гости, децата представиха под формата на новинарска емисия интересни факти и събития от ежедневието на възрастните, но…по детски и с намигване.
„Врабчетата“ на г-жа Филонка Горанова влязоха в ролята на различни популярни професионални характери от малкия екран - водещи, синоптици, журналисти, репортери, полицаи, стилисти, правейки забавен анализ на текущата ситуация в залата. Под формата на обща „телевизионна“ програма децата си предаваха едно на друго убеждението, че трябва да внимават какво гледат от телевизионния екран, че за предпочитане е книжката с приказки пред филми, в които прозира насилие, непристойна реч и лоши примери на поведение. Те посъветваха приятелчетата си да редуцират времето пред телевизора, да вървят уверено по пътечката на знанието и да слушат своите всеотдайни родители и учители.
Новините са като хората. Те обичат да се срещат в свободното си време, да се пооплачат и дори малко да поспорят. Но какво се случва с техните герои? Понякога новините толкова се отплесват в своите разговори, че героите им се пообъркват и не знаят дали са в правилното време и на правилното място. Така е то, Драги ми господине! Който стои по цял ден на дървото и само чака някой да мине, за да му направи забележка, дава съвети на Дядо Петко как моркова да извади… Да, моркова! Детските новини си приказват ли приказват и дори не забелязват как героите променят сюжетите. Предизвикателство на малкия екран е, разбира се, да не се впуснеш да си търсиш литналия лист, а да подминеш това с актьорски непукизъм, докато свърши тържеството.
Забавното в един детски спектакъл е, че не само учителят се превръща в суфльор за подсказване на позабравен текст, а и самите ученици. Докато траят репетициите, всяко дете, без да иска, научава част от думите на другите си приятелчета. Така, че в нужда всеки наоколо може да ти подскаже позабравена дума. Особено очарователни са малките врабчета, които винаги са едно до друго, сякаш кацнали на жица, и си помагат с трогателна привързаност.
